ИНТЕРВЮТА

- Г-жо Попова, току-що излезе докладът на Европейската комисия за напредъка на България в сферата на правосъдието. Какъв е вашият първи коментар? 

 

- Крехки положителни стъпки след застой, за който споменах още преди месеци. Положителното е, че страната ни декларира готовност за ускорени действия по конкретен план.

 

- Какво е вашето мнение по все още прясната новина, че Европарламентът не подкрепя купуването на гражданство? Бихте ли разяснили вашата идея за нова концепция за българското гражданство?

 

- Моето лично виждане е, че всяка държава трябва сама да прецени какви да са правилата за гражданството. Всяка държава трябва да има своя национална концепция за параметрите на тази категория, съобразена с международни норми и с правилата на етиката и морала.

 

- Дори да има единно виждане в рамките на ЕС?

 

- Европейският парламент тези дни обяви категоричното си становище, че гражданството не е обменна стока. Убедена съм, че гражданство не се купува и не се продава. Това е все едно да продаваш авторитета на държавата си. В гражданството се оглеждат националните ни достойнства, историята ни, днешният ден и перспективата за бъдещето. Това свое убеждение съм изразила още през 2010-а, 2011-а, 2012 г. Нещо повече - екипът ми в Министерството на правосъдието през 2011 г. започна работа по концепция за българското гражданство. Подмяната на екипа ми обаче в министерството попречи работата да продължи.

 

- Но ако бизнесът каже, че купуването на гражданство е в интерес на икономиката?

 

- Сега действащият закон разрешава по облекчен ред да се придобие българско гражданство, когато са налице заслуги към държавата и обществото ни в икономическата сфера, както и в областта на културата, спорта, науката. Трябва да имаме интерес да приобщим нов субект към нашето общество и неговият принос трябва да бъде признат като особен. Самият законодател е взискателен, за да бъде връзката между личността, държавата и обществото трайна. 

 

- В противен случай категорията гражданство девалвира?

 

- Да, ако масово се раздава. Затова и практиките на повечето европейски държави поставят редица условия, за да бъде удостоен човек с честта да принадлежи към дадено общество - да се ползва с всички права като останалите граждани и да е готов да поеме като тях всички отговорности. Не е етично, нито справедливо срещу определена парична сума да получиш права и възможности за избор, а да останеш в дистанция и да не участваш в политиките за цялостен напредък на държавата. Европарламентът е обезпокоен от обвързването на гражданството предимно с икономически схеми. Съзира възможност за отслабване на доверието, явна несправедливост, както и реални опасности за злоупотреби. ЕС е много ревнив, когато констатира, че някой се ползва от правата на съюзната общност, но не допринася за общото европейско благо. Решението на евродепутатите пряко подкрепя тезата ми за необходимостта от изработване на национална концепция за българското гражданство. 

 

- На отчета за втората година от мандата остро повдигнахте въпроса за използването на специални разузнавателни средства (СРС) в контекста на правата на гражданите и гаранциите за тяхната защита. В момента обаче има действащ закон за СРС, за нов закон ли става дума, или за ремонт на този?

 

- Сякаш свикнахме, като стане дума за разузнавателни средства, веднага да искаме нова законодателна уредба. Въпросът има много по-широки измерения, когато често сме свидетели на злоупотреба от държавни или извъндържавни структури с правата и спокойствието на хората. Това ги прави несигурни и ограбени. Страхуват се. 

За какво точно става дума? За пошли нрави, съчетани с технически подробности, за грешки при използване на разрешени СРС, за неразрешено използване на СРС във или извън държавните структури? 

Свидетели сме на подобни скандали в световен мащаб.

От години преди и след избори избухват скандали по такива поводи. Това е брутално нахлуване в личната сфера на хората или грозни похвати за политическо надиграване. Моето категорично мнение е, че законовата уредба се нуждае от подобряване. През 2011 г. работих върху предложения за изменения на закона за СРС заедно с неправителствени организации и представители на ведомства, свързани с темата. Направихме добър проект, но той не стигна до парламента. Предложихме повече гаранции за защита на личните права на гражданите, поискахме да бъде уведомена личността, чиито права са били засегнати, предложихме и по-добър регламент за съхраняване на събраната информация. Преценихме, че е необходимо да бъде засилена административната отговорност на заемащите отговорни позиции. 

Нерегламентираното подслушване е потъпкване на правовия ред, убийство на върховенството на закона.

Когато загубим усещането си за правов ред, когато не зачитаме правовата държава, когато не се уважаваме - за каква обществена солидарност можем да говорим?! Това е морален срив в обществото.

Заради пагубните последици от злоупотребата при използване на СРС на отчета казах, че има основание за свикване на КСНС по темата. Не бива скандалите със СРС да стават белег на нашата национална идентичност. Те отекват не само вътре в страната. Рушат достойнството ни и претенциите да живеем в демократично общество. Тогава кой ще дойде тук да инвестира, ако предварително знае, че в България доверието не е ценност?!

 

- Как се почувствахте, като разбрахте, че сте в списъка на подслушваните преди 2 г.?

 

- Предпочитам принципно разсъждение по зададения въпрос: със СРС съм се срещала в професионалния ми път като прокурор. И това, което изпитвам при скандали по темата, със сигурност е по-различно от човек, който за първи път се сблъсква с подобни факти. СРС-тата са нужни за събиране на доказателства при извършени тежки престъпления. Без тях никоя държава не може да се противопостави на престъпността. 

Когато някой използва непозволено СРС обаче, това отслабва възможността механизмите да бъдат приложени и полезни там, където в най-голяма степен са в интерес на обществото и на държавата. 

Злоупотребите водят до отслабване на националната ни сигурност.

 

- Вашият коментар по проекта за нов Наказателен кодекс? Трябва ли да падне доживотният затвор без право на отмяна? Хората искат и връщане на смъртното наказание.

 

- Изработването на проект за Наказателен кодекс е фундаментален труд. Гражданите ще го оценят и според умението на политиците коректно да го защитят. Важен показател за неговото достойнство според гражданите определено ще бъде дали е готов да защити правата им и да им гарантира повече сигурност. И затова хората интуитивно се насочиха към дискусия в очертаните посоки. Част от нашето общество одобрява отпадането на доживотния затвор без замяна. Тази част от хората вярват в хуманността и знаят, че в новия проект доживотен затвор като наказание е предвиден. 

Те ценят прошката за онзи, който е сбъркал, и предпочитат да го подкрепят. Друга част от обществото не приема тази теория. Основава се на разбирането, че не сме дорасли, че обществото не е готово. 

Убедени са в непоправимостта на злото.

Това са двете вечни начала, които се борят в човешкото общество. Тук идва отговорността на политическата класа да убеди гражданите в предимството на една от двете ценностни система. Коя ще изберат - ще видим. Но при всички случаи това ще покаже зрелостта и на едните, и на другите, и способността на политиците в сложни времена да отстояват каузи. 

 

- На отчета за втората година на "Дондуков" 2 президентът обяви, че скоро ще предложи на партиите в парламента да се върнат на темата за закон за печатните медии. Нужен ли е според вас такъв закон?

 

- Доказаха ли специалистите в дебата преди години необходимостта от такава регулация? Единни ли сте вие около тезата, че подобен закон би гарантирал свободата на словото, както е по конституция и в Хартата за основните човешки права. Думата е ваша - за да е по-сигурно, че политиката или защитаването на корпоративни интереси няма да увредят една ценност.

 

- Трябва ли да градим нова конституция, или да я променяме в движение?

 

- Напоследък политически формации и отделни граждани все по-често съобщават идеята за написване на нова конституция. Поради избраният подход не изключвам това да се дължи на предстоящите избори. Изработването на нова конституция задължително минава през отговорен партийно-политически диалог, който да завърши с максимално широк политически консенсус. В противен случай няма да докажем необходимостта нито от нов закон, нито от отделни промени. 

 

- Коя част от конституцията задължително трябва да се ремонтира?

 

- Отдавна се говори, че в частта "Съдебна власт" може и трябва да се направят определени изменения. Дебатът обаче не може да се води само от политиците. Трябва да се зачита мнението на магистратската общност. Кой по-добре от тях познава съдебната система, нейните механизми, добрите страни и пречките пред по-успешното функциониране?! Има обаче един вечен като прехода ни въпрос - за мястото на прокуратурата в системата на държавната власт. Струва ми се, че правилният отговор към днешния ден е, че извеждането в рамките на изпълнителната власт би имало пагубни последици за обществото, включително за съда. 

 

- Разяснете, ако обичате, идеята за конституционна жалба.

 

- Тази тема разглеждам и през възможностите за широк обществен и професионален разговор, който президентската институция може да насърчи, по темата човешки права и гаранциите за тяхната защита. Конституционната жалба е възможността на всеки гражданин по определени въпроси пряко да се обърне към Конституционния съд. Така бихме добавили към доизграждането на нашия конституционен модел и бихме отворили път за реформи в самия Конституционен съд, от каквито, струва ми се, има нужда. Дебатът наистина си заслужава. Темата не е конфронтационна и едва ли някой би намерил сериозни мотиви срещу нея. 

 

- Пожелахте си проницателност през 2014 г.?

 

- Знаете моята привързаност към тезата да умеем да живеем исторически. Проницателността е качество, което се основава на способността да погледнеш назад, да оцениш това, което имаш в момента, и разсъдливо и далновидно да начертаеш пътя за утре. 

Затова си пожелах през 2015-а да отчета свършеното през 2014 г. чрез категорията проницателност. Много хубава дума, натоварена с богат лексикален и емоционален заряд. 

 

- В обществото сте известна с отстояването на собствена позиция по важни въпроси на деня. Какво ви коства това?

 

- Нищо не ми коства, но сигурно коства на децата ми. Това съм си аз и много хора го оценяват. За мен е достатъчно.

 

Интервю на президента Румен Радев за Атинско-македонската информационна агенция и София Пападопулу, 12.09.2023 г.

21 януари 2023 г.

21 януари 2023 г.